Луд умора няма!

 Само се поти ;) Тази известна поговорка важи с пълна сила относно резидента на този блог. В този слънчев летен (всъщност есенен, тъй като е септември, ама не му личи, така че whatever) заедно с любимите мама и тате успешно изпълнихме мисията "Варене на консерви". Характерната за по-голямата част от българското общество процедура по стерилизиране на плод и зеленчук с цел създаване на запаси за лютите зимни месеци протече "като по вода" и крайният резултат е 40 буркана с краставичоци, 40 с дУУмати (аналогоията с известния шутър е ненапразна, поради наличието на обилно количество "червено" и при двата продукта) и още 20 буркана праскови. Поради явлението финансова криза, която според мен е едно доста добре планирано събитие в икономическия аспект, бяхме ограничени до тази скромна бройка провизии. Надеждите ми са отправени към собствената храносмилателна система, която би трябвало да се нагоди към създалото се положение и черната дупка, отворила се в стомаха ми, да изчезне скороспешно. Пък и така популярните в не-толкова-тесните студенчески кръгове столови ще изпълняват ролята на основен кетъринг партньор, веднага щом се настаня в Пловдив.

 Трябва да призная идеята ваканциите да са около 2-3 месеца е изключително адекватна. Мързелът, въпреки своите минимални положителни страни, е доста опасен вирус, като пребиваването му в имунната и ментална система в период, надвишаващ горепосочения, може да причини трайни дефекти в човешкия организъм. Същевременно преработването е още по-рисково заболяване, както ми подсказва опитът ми като продавач-консултант. В крайна сметка човешкото същество само трябва да определи тази тъй важна граница между бездействие и интензивен труд.

 Като си говорим за трудови дейности - вече два от персонажите за "Aurelion: The Video Game" (брей колко гъзарско звучи :) са почти напълно готови. Ортуваме за двата джуджешки класа - колегата - инженер и колегата - пияния майстор. Съвсем скоро (ама наистина скоро) ще публикувам техните концептуални артове (брех, сладкодумник) и се надявам в идните два месеца да са готови моделите им (Стефанее, давай душо, удри ZBrush-а!!!).

 Та...какво щях да кажа..ъ..пиша? [Мисля, че стига толкоз засега - вътрешния глас] Мда, съгласен съм.

 That's all, folks! Ще се чуем [видим]! Ъ? [Te не могат да ти "чуят" думите, умнико!] А, да де, ще се видим.